Здравейте,днес няма да пиша как се преборих с Хашимото просто защото все още не съм успяла ,но това не означава че се отказвам НАПРОТИВ.по амбицирана съм от всякога да го направя,и оттук нататък ще споделям опитите си с Вас в моята борба.
като за начло ще разкажа как започна всичко...на майтап,отидох за болничен до лекаря защото ходих на море и ми трябваше болничен,за късмт при лекаря ми прилоша той измери кръвното и хоп близки граници оттам пълни изследвания и олеле всичко автоимунно...хашимото ,тромбоцитопенияи миастения гравис,чудесна картинка и се започна,изследвания ,хапчета,болничен.Можех всеки ден да ходя шеща от Хематологията до вкъщи в зона Б-5и от движение храна и хапчета нещата се промениха,един дълъг болничен,почивка спокойствие,после връщане на работа командировка в Бургас,6 месеца на морето и се чувстваш страхотно,няма я умората,депресията,болката в мускулите,килограмите се свалиха,чувстваш се супер,след това 6 месеца в Англия,там от влагата малко усложнения и разбираш че здравееопазването им е под всякаква критика ,трябваше да се лекувам сама,защото икръв не знаят как да ти вземат нормално,но свикваш и все пак се чувстваш добре.И както си мисли че всичко е наред ,хоп проблеми с работата,майка ти умира ,връщаш се в България и край Хаши пак се обади,отново качени килограми ,отново депресия пак в изходна позиция и така 2 години,след което отново имам спокойна работа,започнах да се чувствам добре,пиеш си лтироксина ,живееш монотонно и нов удар,приятеля ми почина изненадващо и хайде пак стрес ,този път жесток стрес,в началото не усещах,но сега почти 2 месеца по късно отново подпухналост,умора,ноктите се чупят като стъкло,косата пада,килограмите летят нагоре.
Но този път няма да се дам ,започвам да изпитвам различни методи за да се боря с тази болест,не с лекарства,а с начин на живот,хранене и различни добавки.тук ще побликувам какво пробвам,какво правя и как се чувствам.който се интересува може да споделя също своя опит.
Всички кават трябва да живеем без стрес и нерви,дори и аз го повтарям на близки и приятели,но като се замисля това е мисия невъзможна.Така че започваме борбата с дребни малки методи ,а за стреса ще го мислим в движение.